За мен

Родена съм в Пловдив през 1979 г. в семейство на учителка по физика и инженер. Завърших Езикова гимназия „Пловдив“ с английски език, а впоследствие в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ придобих бакалавърска степен по „Международни икономически отношения“ и магистърска степен по „Право“.

Да съм адвокат бе детската ми мечта, макар че според мои учители в гимназията по-подходяща за чувството ми за справедливост би била професията съдия. От 2007 г. съм практикуващ адвокат по облигационно и търговско право, вписана при Адвокатска колегия – Пловдив. Благодарна съм на семейството си за пълната подкрепа, която получавам – за избора ми да стана адвокат преди време и да бъда политически активна днес.

От най-ранната ми детска възраст, та до ден днешен разговаряме за политика вкъщи, а най-често – в дома на баба ми. С надежда гледахме опитите на Христо Иванов като правосъден министър да реформира съдебната система, с разочарование проследихме и приемането на окастрения вариант на предлаганите от него промени, който изцяло замени смисъла им, с възхищение към достойнството му изслушахме и подаването на оставката му като министър на правосъдието.

Именно 80-годишната ми баба беше първата, която на 9 декември 2016 г. ми се обади и каза: „Знаеш ли, че Христо Иванов е обявил нов политически проект? Казва се „Да, България!“. Виж, провери в интернет – казаха, че може да се регистрираш някъде и да получаваш информация.“ Така и се случи – видях много от уважаваните от мен личности в Инициативния комитет, попълних регистрационната форма и се присъединих. Няколко дни по-късно получих имейл за предстоящата на 23 декември 2016 г. среща с Христо Иванов в Пловдив, организирана от шепа пловдивски ентусиасти.

Тези събития се случиха в момент, когато бях изцяло обезверена от съдебната ни система и на път да се откажа от адвокатската професия, която много се измени в последните няколко години. Бях готова да замина извън България, да потърся каквато и да е работа, но да се радвам на известно спокойствие и сигурност за мен, за дъщеря ми, за семейството ми. На срещата с Христо Иванов открих за себе си надеждата, че все още има шанс да изправим България на крака, но усилието трябва да дойде от нас самите, и то – с политически действия. Там реших, че с всичките си сили, знания и умения ще помагам за каузата.

Не познавах никого от тогавашните пловдивски съидейници. Опознахме се и се сприятелихме в движение в онези бурни предизборни месеци в началото на 2017 г. През юли същата година проведохме в Пловдив първото за страната учредително събрание на местна организация на ПП „Движение Да България!“, на което бях избрана за председател на местната структура. На последната Национална конференция на Движението през юни 2018 г. ме избраха за член на Националния съвет, а впоследствие и за член на Изпълнителния съвет на Движението. Доверието и подкрепата, които получавам въпреки политическата ми неопитност, са огромна чест и отговорност за мен, и се старая всеки ден с активна работа да ги заслужавам.

Активната работа за „Да, България!“ има и по-голяма цел – да я има България, за която мечтая. България, предлагаща качествен живот на гражданите си. Държава, в която правилата са ясни и вдъхват сигурност и спокойствие за бъдещето. Бъдеще в лицето на дъщеря ми Даниела, за което работя упорито – с нейна подкрепа и с надежда да успея.