Някои странности на „намерението“ на новия кмет за поемане на дълг

На сесия на 28.12.2019 г. Общинският съвет – Пловдив реши:

1. Дава съгласие в бюджет 2020г. на Община Пловдив да бъде включен лимит за поемане на дългосрочен общински дълг в размер до 120 млн. лв.

2. Дава съгласие да се стартират преговори с Европейската инвестиционна банка и да се подаде искане до банката за определяне размера на рамката за финансиране на инвестиционни проекти на Община Пловдив (допустим размер на сума за ползване) по кредитна линия до 120 млн. лв., при лихвен процент под 1%, гратисен период до 7 години, със срок на изплащане и погасяване на дълга до 25 години.

3. Възлага на кмета на Общината изпълнението на настоящото решение.

Простото обяснение, което се дава на пловдивчани, е: „Не поемаме дълг, само даваме мандат за преговори. Това не е „дълг в размер 120 млн. лв.“, а „кредитна линия до 120 млн. лв.““. С други думи Европейската инвестиционна банка все едно ни е предложила кредитна карта с лимит 120 млн. лв., като за всяко искане за ползване на суми ще трябва да търсим нейното съгласие и сега даваме мандат да се преговаря за какви проекти може да има заемни траншове.

Всичко около тази „кредитна линия“ и това прибързано решение обаче е неясно. „Хвърлиха се на масата“ множество проекти и задължения по договори, които може да заплатим с тези пари. На сесията Илия Кирчев – ресорният зам.кмет, обясни, че се финансират проекти, чиято стойност е такава, че ЕИБ да преведе не по-малко от 20 млн.лв., а банката дава до 50 %, т.е. проектът следва да е на стойност не по-малко от 40 млн.лв. Така неясно остава защо към предложението за решение бе представен този дълъг списък от проекти и плащания, като може би само 1-2 обекта отговарят на това изискване. Без да влизам в детайли по обсъжданите вече проблеми като липса на стратегия, неяснота какво ще финансираме с тези средства, неяснотата относно финансовото състояние на общината и липсата на обосновка за поемане на дълг и т.н., искам да наблегна на някои странности.

Странното:

  • Точка първа от решението изпреварва необходимостта от вземане на такова решение – не е необходимо сега да говорим за включване на лимит на дълга от 120 млн. лв. в бюджета, това следва да направим с решението, с което се приема бюджетът за 2020 година (чл.94, ал.3, т.5 от Закона за публичните финанси). Изрично в обсъжданията преди гласуването поискахме кметът да оттегли предложението си, но не го оттегли.
  • При положение че не оттегли предложението си, направих предложение да се допълни точка първа, като се прибави „към Европейска инвестиционна банка“ – да е изрично решено, че съгласието е само за тази банка, към която да поемем дълг. Странното е, че след като бивахме горещо увещавани от съветници на ГЕРБ, Съюз за Пловдив и Кауза Пловдив колко изгодни са условията на тази банка, че никоя друга финансова институция не предлага такива и че ще сме луди да не се възползваме, не „заковахме“ в решението именно тази банка – предложението ми не се прие и си остана съгласие за включване на такъв лимит по принцип. Тук ще припомня и едно скоростно проведено в сезона на летните отпуски обществено обсъждане за друг дългосрочен общински дълг – за около 15 млн. лв., които ще връщаме на ОББ. Това на фона на 120 млн. ще ни изглежда доста по-приемливо, а ще имаме предвиден принципен лимит в бюджета от 120 млн. и тази административна пречка за поемане на дълг няма да съществува (нищо, че не е при онези изгодни условия на Европейската инвестиционна банка).
  • В чл.17 от Закона за общинския дълг се казва, че общинският съвет приема решение за поемане на дълг, като определя всички параметри на дълга и с това решение възлага на кмета да проведе процедура за избор на финансова институция, която да осигури необходимото финансиране. С решението, прието на 28 декември, се сложи каруцата пред коня – прескача се процедурата по избор, даде се съгласие да се водят преговори с ЕИБ, а още не сме взели решение за поемане на дълг.

Сигурно това не са единствените процедурни странности (не споменавам дори заглавието на решението: „Намерение за поемане на дълг“), но това е достатъчно, за да сме убедени, че ни „хлъзгат“ към нещо друго, докато сме насочили вниманието си към тази „много изгодна кредитна линия“.