Днес бях най-учтиво поканена от заместник-кмета по Култура – г-н Пламен Панов, за среща-разговор във връзка с поставените от мен на заседанията на постоянните комисии въпроси по Календара на културните събития. Да обсъдим исканата от мен информация преди гласуването на сесията на Общински съвет утре. Вчера получих на имейл поисканите от мен разчети на заложените суми.
Приех поканата, тъй като все още имах неясноти, на които не бях получила отговор. Очакваха ме г-н Панов, началникът отдел Култура, счетоводителят на Дирекция Култура и експерт „Връзки с обществеността”.
Есенция от срещата и мои изводи:
- Въпросът ми защо тържествените чествания и отбелязвания, ведно с лампички за Нова година, заря и т.н., ведно с процедури по Закона за обществените поръчки, са включени в културните събития редом с проекти, по които се прави строг конкурс, оценяване от външни експерти и строга отчетност, получи следният отговор: „Защото винаги е било така и защото няма къде да ги включим счетоводно.”
- Изрично получих уточнение, че извън бюджета за заплати и издръжка, всичко, което е някаква форма на активности на дирекция Култура е включено в Календара, няма дейности извън него. Т.е. всичко, което се предвижда за културна дейност (заедно с лампичките и зарята) е около 2 млн. лв., което е не 6%, както искаха културните организации в Пловдив, а 0,6 % от бюджета.
- От тези близо 2 млн. лв. едва около 900 000 лв. са на конкурсен принцип по наредбата. За останалите няма регулация на критерии, по които се решава дали да се включат в календара – не се кандидатства с програма, а с ценово предложение или се преценя направо от Дирекция Култура.
- Над 50 % от този календар не стъпва на нормативна уредба, а на „Всички правят така и досега винаги така е било.” и в тази връзка твърдя, че е незаконосъобразен. Ето защо местната наредба задължително следва да бъде прецизирана.
- За капак – общественото обсъждане е тотално лишено от смисъл. Календарът е така устроен, че нищо в него не може да се смени, след като веднъж е изработен и представен на гражданите „за обсъждане”.
В крайна сметка бяхме столица на културата, поработихме по относително съвременен модел по отношение на културата, но годината свърши и нека се върнем към начина на работа досега – както „винаги е било” – и миналата година, и по-миналата, и миналия век…
В заключение – ясно е, че утре ще бъде приет този календар от мнозинството, защото трябва да се приеме преди бюджета. Остава надеждата, че с повдигането на проблемите и с противопоставянето на остарелите методи ще провокираме спешния разговор за бъдещето на културата в град Пловдив. Културата, която гради общество.
Веселина Александрова 