ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – за по-високо качество на живот. Чий живот, обаче?

Провокирана от зачестяващите случаи на констатирани нередности в условията и при възлагането на обществени поръчки, си позволявам да изразя своето виждане за източника на проблема и метода за отстраняването му.

За да е по-лесно да се вникне в сложната нормативна уредба на обществените поръчки, ще използвам Град Хикс и неговия кмет за главни действащи лица, но същото може да си го представите и в национален мащаб.

Лесно можем да сравним града с жилищния си блок. Загуба на време и усилия е всички живущи във входа едновременно да мием стълбите, да застанем на опашка на касите на електроразпределителното дружество и да плащаме сметката за ток за входа, още повече пък всички заедно да отстраняваме повреди.  Затова си избираме домоуправител да свърши тази работа, възлагаме му я и му плащаме за това. Да, кметът е домоуправител и наш служител (на гражданите на град Хикс) – плащаме му възнаграждение, за да свърши работа вместо нас, използвайки парите, които сме събрали и му ги предоставяме, да се разпорежда вместо нас.

Какво се случва обаче в процедурите по възлагане на обществени поръчки? Целта на обществените поръчки е справедливото и целесъобразно изразходване на общите ни пари, които ние, гражданите на град Хикс предоставяме на управляващите града, за да се постига и поддържа добро качество на живот в този град. В случая с жилищния блок – събираме пари, даваме ги на домоуправителя и му възлагаме да намери кой на пазара предлага най-добрите условия за ремонт на течащия покрив, да сключи договор с него и да му плати. Ако вземе така да се случи, че на домоуправителя му липсва почтеност и има познат, който се занимава с такива ремонти, всички се сещаме какво проучване на пазара ще последва – нулево или имитация на проучване.

Проблемните етапи/точки от подготовката и процедурата на обществените поръчки са именно там, където биха могли да се пресекат и да си взаимодействат интересите на Възложителя (кмета в настоящия пример) или негови служители с интересите на Изпълнителя (този, който печели поръчката). Мога да посоча поне един такъв етап:

Етапът на подготовка на процедурата – тогава, когато се определят условията на обществената поръчка и по-конкретно когато се решава какви изисквания има кметът към изпълнителя, как си представя крайния резултат и каква е очакваната цена за този резултат. Публична тайна е, че на този етап някои бъдещи участници диктуват на Възложителя условията, така формулирани, че други евентуални участници да изпитат сериозни затруднения да ги изпълнят, а понякога и да им е невъзможно. За избягване на подобна възможност законодателят извършваше какви ли не промени на Закона за обществените поръчки (ЗОП), а през 2016г. бе обнародван изцяло нов закон. Най-близо до обективност и безпристрастност при определяне на условията е заложеното в чл.44 от ЗОП: „При подготовката за възлагане на обществена поръчка възложителят може да проведе пазарни консултации, като потърси съвети от независими експерти или органи, или от участници на пазара.“ Разбира се, думичката „може“ оставя в ръцете на възложителя да реши дали да провежда такива пазарни консултации. От стотиците обществени поръчки, по които съм работила, на пръстите на едната ми ръка се броят случаите на проведени такива консултации. Т.е. възложителят смята, че няма нужда някой независим да се меси при определяне на условия и прогнозна стойност на поръчката. Всички сме наясно, че няма как един кмет да е експерт по всички въпроси, съответно няма как да изготви адекватна техническа спецификация за търсения от него резултат. Също така кметът няма как да е „в час“ с пазарните условия към момента и със стойността, по която би могъл да получи търсения резултат.  Изводите за начина, по който се определят условия и прогнозна стойност, оставям за всеки четящ. Така се убива конкуренцията, а конкуренцията е състезание, от което печели градът Хикс. Известно е кой коя поръчка ще спечели в града Хикс, затова и участниците по всяка една са малко и затова и не се появяват нови участници на пазара. Не си струва да влагат време, усилия и средства, за да участват в предварително загубено състезание. Затова и градът Хикс сигурно ще бъде подминат от тях като място за правене на бизнес. Ако това не беше така, ако имаше възможност за неограничена конкуренция, бизнесът би се развивал, би създавал работни места, биха се вливали приходи в общата за града Хикс каса – това печели градът Хикс от едно просто словосъчетание „неограничаване на конкуренцията“.

Емблематичен пример е град Пловдив. Всички са свидетели как от години насам големите поръчки се печелят от 4-5 „любими фирми“, големите строители от национален мащаб не участват, а чуждестранна компания, с едно изключение, никога не е печелила поръчка. Показателно е как един от любимите строители на кмета ни в последните 2 години е увеличил финансовия си оборот драстично, без да има спечелени поръчки другаде, освен в Пловдив! В сферата на комуналните услуги и поддръжката пък, фаворитите от много години насам са единствени и несменяеми, т.е. липсва каквато и да е възможност за общината като възложител и ползвател на услугите да оптимизира цената и качеството им. С оглед на всичко това е съвсем уместно отново да задам баналния въпрос: В чий интерес и полза работят управляващите града ни? В обществен или в свой личен?

Решението (според мен): Електронна платформа на етап „Подготовка на процедурата“. За да не се пишат условията и прогнозната стойност от евентуалния бъдещ „победител“ в поръчката и за да има независимост и експертност при подготовката на тръжните процедури, един набор от експерти, работещи на различни места в страната, биха могли чрез електронна платформа да подготвят условията. По подобие на Търговския регистър  – възложителят, без да бъде посочван в заявлението, заявява какво търси като резултат, а случаен експерт по материята някъде в страната подготвя техническата част на обществената поръчка и прогнозната стойност. Така няма личен контакт – възложителят не знае на кого е разпределено заявлението му, а експертът не знае кой е заявителят. Липса на контакт = липса на възможности за договорки.

Нямам претенции за изчерпателност по поставения проблем и възможните решения. Намирам го за добро начало и ако се работи в тази посока (от който и да е), ще е показателно за стремеж към едно добро законодателство в тази сфера.

Едно мнение за “ОБЩЕСТВЕНИТЕ ПОРЪЧКИ – за по-високо качество на живот. Чий живот, обаче?

Коментари са забранени.