Да, толкова време ще е нужно да чакате, ако поискате достъп до обществена информация, но Ви бъде отказан. Толкова отнема процедурата по законовите правила. А дали след 2 години тази информация Ви е още нужна е без значение.
Актуален пример е поисканата информация за „Транспортния проект“ в Пловдив. През януари 2018 г. председателите на пловдивските организации на ДСБ и Да, България – Йордан Иванов и аз, заявихме, че ще поискаме информация от общината по проведената и приключила обществена поръчка за транспортния проект и след анализ от експертите ни ще дадем становище за допуснати грешки и възможности за справяне с проблема.
- Спазвайки закона, на 26.01.2018 г. чрез Йордан Иванов депозирахме искане за достъп до конкретно посочени документи.
- На 23.02.2018 г. получихме отказ (вж. Снимка 1).
- Обжалвахме отказа пред Административен съд Пловдив.
- На 13.04.2018 г. делото бе разгледано в открито заседание и съдът обяви, че ще се произнесе с решение в срок (1-месечен).
- На 20.08.2018 г. (четири месеца след заседанието) съдът излезе с Решение, с което потвърди отказа на Община Пловдив за предоставяне на информация.
- Обжалвахме това решение пред Върховен административен съд.
- На 23.05.2019 г. се проведе заседание по делото и съдът обяви, че ще се произнесе с решение в законовия срок (1-месечен).
Откакто сме поискали информация е минала една година и четири месеца и не се знае дали ще има окончателно решение в законовия срок (23.06.2019 г.), нито пък какво ще реши съдът. В някакъв момент през тази година може и да имаме решение, което казва, че отказът на общината е незаконосъобразен и че трябва да ни осигури достъп до поисканата иинформация. Много от възможните мерки обаче, са вече орязани, вследствие на това протакане във времето.
От 2000 г., когато е обнародван Законът за достъп до обществена информация, досега са минали почти 20 години. За тези 20 години и технологии, и Интернет, и източници на информация са претърпели грандиозно развитие. С Наредби и Постановления на Министерски съвет се определят все повече бази данни, които трябва да бъдат налични онлайн и така всеки да може да проверява, каквото го интересува. Ето тук опираме до желанието на съответните органи, в частност Община Пловдив, да работят в интерес на работодателя си – гражданите.
Ако зависеше от мен, Община Пловдив щеше да изпревари другите общини по отношение прозрачност – нещо, което рано или късно ще стане по задължение за всички общини. Вярвам, че добрите управленски решения са следствие на поемане на инициатива, а не „законът ме задължава и затова ще го свърша“. Така цялата съхранявана от Община Пловдив обществена информация, освен класифицираната или защитената със закон, може да бъде налична онлайн и всеки да може с няколко „клика“ да стига до нея.
Е, добре би било и да е вярна. В Годишния отчет на Община Пловдив за постъпили и обработени заявления за достъп до обществена информация през 2018 г. е посочено, че отказите са нула (вж. Снимка 2), но ние знаем за поне един – онзи, за който писах по-горе.
Веселина Александрова 