Вчера прочетох интервю със заместник-кмета по „Финанси, здравеопазване, стопански дейности и екология” – Илия Кирчев, на тема Култура и финанси. Предполагам, че интервюто е провокирано от идеята, която той представи на консултативната среща при кмета, да се „замрази” всичко по програма „Наследство” и спечелилите сега догодина да участват наново, а за момента да не се сключват договори с тях.
Няколко неща меко казано, ме „впечатлиха”, затова и ще ги коментирам.
Смятам за важно да не бъдат оставени безкритично в пространството.
1. „…парите трябва да се харчат за събития, които имат ресурс да привличат публика и да показват Пловдив пред Европа и света.” Не, не това е цялата концепция за съществуването на Европейска столица на културата и на културния сектор. Културата няма за единствена цел да привлича публика. Ако беше така чалга културата щеше да заема цялото пространство – тя привлича много публика.
2. „С назначаването на Богомил Грозев за директор на ОИ „Старинен Пловдив“ кметът Здравко Димитров направи първата важна крачка към възстановяването на Стария град. В момента туристите идват единствено заради музеите, дареното ни от природата и красивите къщи. Дори настилката на улиците обаче е недружелюбна към гостите и особено към дамите. Време е да помислим как да променим това.” – От това изказване следва, че: 1.Директното назначаване, без да се проведе изискуемия по закон конкурс, за Илия Кирчев не е проблем, а е похвално; 2.Явно ще се мисли в насока промяна на настилката на Стария град (паметник на културата – с асфалт сигурно, за да е дружелюбна към дамите). Това е потресаващо! В тази връзка, ако поскърцването на дюшемето на някоя от къщите-музеи е „недружелюбно”, да очакваме ли предложение за събаряне и построяване наново с И-Тонг и лята плоча?; 3.Да разбираме ли, че заместник-кметът по „Финанси, здравеопазване, стопански дейности и екология” се опитва да замени кмета, зам.кмета по култура, а сега и директора на Старинен Пловдив?
3. На въпроса на интервюиращия: „Да се върнем на основния спор в културните среди – как в крайна сметка ще се разпределят парите от премията „Мелина Меркури“?”, отговорът е: „Пак казвам – не можем да отменим подписаните договори.” – Подписани договори няма, въпреки че трябваше отдавна да са подписани и в това се състои основното искане на онези, които са минали през състезанието с други кандидати и са били обявени за избрани – просто да се довърши процесът и да се сключат договори, за да са наясно и двете страни с правата и задълженията си и да започнат да ги изпълняват.
4. Зам-кметът настоява за такова харчене на парите от наградата „Мелина Меркури”, че да „постигнем желания ефект” и дава пример: „Ще дам пример с фестивала Hills of Rock. Според това, което съм чел за предишни години, за 3 дни и 2 нощи в Пловдив са се събирали над 30 000 души. Ако всеки от тях е оставял в града по 100 лева дневно, това прави приходи в градската икономика 6-7 млн. лева Тогава наистина си струва Общината да подпомогне организаторите с 300 или 400 хил. лева. Ако фестивалът обаче се проведе на планираните дати, този ефект няма да го има. Дори да паднат всички ограничителни мерки от извънредното положение, у хората ще остане страхът – ще пътуват по-малко, ще избягват струпванията на големи групи. И едва ли ще се наредят на опашка за наливна бира в пластмасови чаши.”. – Всичко, описано в примера, е страничен ефект, т.нар. „добавена стойност” за града, но културата не е бизнес! Средствата от наградата „Мелина Меркури” имат един желан ефект – устойчивост на културните инициативи и след годината на титлата, а не опашки за наливна бира в пластмасови чаши.
5. „Добри управленци ли ще сме, ако поставим интересите на шепа културни оператори над тези на пловдивчани?” – Тук е моментът да се изясни нещо, неразбирането за което изкривява мненията. В договора, който следва да се подпише между Фондацията и Бенефициента, е посочено следното: „Недопустимо е генерирането на печалба за Бенефициента като резултат от получената безвъзмездна финансова помощ/изпълнение на дейности по проекта. След приключване на проекта, на годишна база, при наличие на печалба /остатък от генерираните приходи/, същите се разпределят между Бенефициента и Фондацията в процентно съотношение, равно на съотношението между размера на финансовата помощ и размера на собствения принос на Бенефициента съгласно чл. 3, ал. 3 от този договор.”. Ето защо крайно манипулативен е изразът за поставяне „интересите на шепа културни оператори над тези на пловдивчани”. Навява внушение за печалбарство от страна на културните оператори, което обаче е изключено като възможност със самия договор. Такива манипулации явно целят да настроят пловдивчани срещу културните дейци и институти, дръзнали да се оплетат в бюрокрацията на фондацията.
6. За средствата, които обезпечават програма „Наследство” – наградата „Мелина Меркури”, той казва: „А от милионите няма да има никакъв ефект. Идеята е с този малък останал ни резерв да подпомогнем възстановяването на градската култура и икономика след кризата.” – Това не е резерв и не са пари, които може да пренасочим другаде, за икономика например. Не са пари, с които да си закичим на ревера постижението„Подпомогнахме културата в кризата”. Това не са пари за помагане по време на кризата. Това са пари, които вече са дължими по проведен конкурс преди кризата и нищо не променя дължимостта им. Те са дължими към онези, които са участвали на конкурсен принцип пред Фондацията и са спечелили и нямат нищо общо с помощта от Общината към културния сектор.
Помощ за сектора от страна на Община Пловдив все още няма и тя би следвало да стига далеч отвъд спечелилите по отворена покана „Наследство”. Културният сектор е доста по-широк от онази „една шепа”, които не се молят за помощ, а се борят за елементарна добросъвестност и почтеност от страна на Фондацията в преддоговорните отношения с тях.
Време е заместник-кметът „по всичко” да отдели двете си функции една от друга, защото нямат общо – тази на зам.кмет и тази на зам.председател на Управителния съвет на Фондация „Пловдив 2019”. Тогава ще се открои и разликата при вземане на решения – в единия случай той носи отговорността за еднолични решения, но в другия – следва да се подчинява на решенията на колективния орган, Управителният съвет. Иначе, вместо да помага на града, което сигурно желае, убива идентичността му. Добре би било като финансист да помисли кои ненужни разходи би могъл да спести, а не да използва и без това малкото пари за култура като „резерв”, към който да посяга всеки път, когато потрябват средства. Както направи с предложението си, прието от Общинския съвет на 9 април, да се вземат 70 800 лв. от парите за Културния календар на Пловдив.
И най-накрая – нека спрем да съпоставяме един сектор с друг по важност, всички са важни. „Ха, няма пари за бизнеса, пък ние за култура да мислим” обезсмисля ролята на балансирания бюджет за една община, който трябва да осигури на гражданите си възможности за всичко. „Ха, няма пари за бизнеса, пък за предпазни облекла на една шепа медици да мислим” също не звучи добре, нали?
Градът е жив организъм и ако искаме да е здрав, не може да пренебрегваме отделни негови органи.
Веселина Александрова 